17 June 2009

Arrivera', arrivera', tutto arrivera'*

Тя я чакаше всеки ден, всеки час. Търсеше я по пътя към магазина, на работния семинар, във фитнеса, в киното, в клубовете. Съчиняваше сценарии. Холивудски приказки за онази голяма, незабравима, разтърсваща любов, която е отредена за всеки и очаква всеки зад ъгъла. Онзи ъгъл, който не е отбелязан в нито един туристически гид или бюлетин за културни забележителности.

“Спокойно, ще я откриеш! Ще те застигне в момента, в който най-малко я очакваш”. Тя не разбираше – как неочаквано ще я застигне нещо, по което копнее толкова силно. Как знаят, че ще е способна отново усети. Сама не можеше да си спомни какво беше това да обича. Да се чувства щастлива само поради факта, че го има. От сутрин до вечер. Без условности, без кавги, без изисквания, без очаквания.

Любовта не я застигна изненадващо, не я удари като гръм от ясно небе, не се прояви като вихър от пеперуди. Не и този път. Не и като в холивудски сценарий. Любовта се промъкна – тихо и потайно. Плъзна се бавно и безшумно от него, премина цялото разстояние до нея, бавно я причака и се вмъкна в нея като невидимо дихание. Тя дори не я усети. Просто се засмя.

Разбра, когато започна да боли при мисълта, че него го няма. Знаеше със сигурност, когато вечер той лягаше до нея и я държеше плътно в прегръдките си. Дишането им се превръщаше в дишане на един. Или по точно една – тя, която спеше спокойно при мисълта, че той е до нея – дори само в сънищата и мечтите й. За момента. Другото щеше да дойде в бъдеще. Така става във филмите, в приказките, в песните, в историите на другите. Те й бяха гарантирали, бяха й обещали.

Но бяха пропуснали момента с болката. С недоволството от онази голяма, незабравима, разтърсваща, несподелена любов. Никой не я беше предупредил, че любовта за нея няма да означава нищо за него. Принцът винаги обича принцесата. Винаги се събират въпреки всички перипетии. Не и в нейната приказка. Нейният принц е отреден за друга принцеса.

Те ще кажат, че това не е истинска любов. Тя просто трябва да се изправи и да изтупа от себе си праха на тази измамна, промъкнала се потайно, нeзашеметяваща любов. Да забрави болката, усмивката му и факта, че той е означавал за нея нещо за първи път от толкова време. Само така ще се приближи по-близо до своя ъгъл, зад който, според всички поверия, любовта винаги е споделена...Хайде момиче, отивай да бъдеш зашеметена. Толкова е лесно... Щом всички казват така.

*A Pau:) Grazie per tutto, amore:-*

5 comments:

  1. a me!!?? merda!! non ho capito un cazzo!
    boh!... prego... tutto arriverà...

    ReplyDelete
  2. Anonymous18.6.09

    Толкова ми се иска да кажа нещо, а не знам какво... По-точно не знам кое от всичко, което ми завъртя в главата и не само там :)
    Благодаря :-*

    Галя

    ReplyDelete
  3. mnogo e hubavo :) :*

    ReplyDelete
  4. Pau, figurati, amore:) Subito!

    Галя и Рали, радвам се, че ви харесва и мерси за хубавите думи:) целувки:)

    ReplyDelete